примамка

Речник на българския език

прима̀мка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. примамки, ж. Нещо, което служи за примамване.

Грешни изписвания (3)

  • премамка
  • премамкъ
  • примамкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-мам-ка
членувано при-мам-ка-та
мн.ч. при-мам-ки
членувано при-мам-ки-те
звателна форма