въдица

Речник на българския език

въ̀дица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. въ̀дици, ж. Уред за ловене на риба или само металната кукичка към тоя уред.
същ. умал. въ̀дичка, мн. въ̀дички, ж.
Лапвам/лапна въдицата.Разг. Подлъгвам се, подвеждам се.
Улавям се/уловя се на въдицата.Разг. Оставям се да бъда подведен.

Грешни изписвания (3)

  • въдеца
  • въдецъ
  • въдицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въ-ди-ца
членувано въ-ди-ца-та
мн.ч. въ-ди-ци
членувано въ-ди-ци-те
звателна форма