уловка

Речник на българския език

уло̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. уло̀вки, ж. Скроена примамка, капан, хитрост, подлост (при спор или с действие). Подготвям уловка. Попадам в уловката. Това е уловка.

Грешни изписвания (7)

  • оловка
  • оловкъ
  • олофка
  • олофкъ
  • уловкъ
  • улофка
  • улофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. улов-ка
членувано улов-ка-та
мн.ч. улов-ки
членувано улов-ки-те
звателна форма