увъртане

Речник на българския език

увъ̀ртане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • овъртане
  • овъртани
  • овъртъне
  • овъртъни
  • увъртани
  • увъртъне
  • увъртъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. увър-та-не
членувано увър-та-не-то
мн.ч. увър-та-ния
членувано увър-та-ни-я-та