умилкване

Речник на българския език

умѝлкване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • омилкване
  • омилквани
  • омилквъне
  • омилквъни
  • умилквани
  • умилквъне
  • умилквъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. умил-к-ва-не
членувано умил-к-ва-не-то
мн.ч. умил-к-ва-ния
членувано умил-к-ва-ни-я-та