умуване

Речник на българския език

уму̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • омуване
  • омувани
  • омувъне
  • омувъни
  • умувани
  • умувъне
  • умувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уму-ва-не
членувано уму-ва-не-то
мн.ч. уму-ва-ния
членувано уму-ва-ни-я-та