умувам

Речник на българския език

уму̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

уму̀ваш, несв. Дълго размишлявам върху предстоящо решение; колебая се; разсъждавам, философствам. Цяло лято умувам как да разположа мебелите.
същ. уму̀ване, ср.

Грешни изписвания (3)

  • омувам
  • омувъм
  • умувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице уму-вам уму-ва-ме
2 лице уму-ваш уму-ва-те
3 лице уму-ва уму-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице уму-вах уму-вах-ме
2 лице уму-ва уму-вах-те
3 лице уму-ва уму-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице уму-вах уму-вах-ме
2 лице уму-ва-ше уму-вах-те
3 лице уму-ва-ше уму-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умувал съм умувала съм умувало съм умували сме
2 лице умувал си умувала си умувало си умували сте
3 лице умувал е умувала е умувало е умували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях умувал бях умувала бях умувало бяхме умували
2 лице беше умувал беше умувала беше умувало бяхте умували
3 лице беше умувал беше умувала беше умувало бяха умували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще умувам ще умуваме
2 лице ще умуваш ще умувате
3 лице ще умува ще умуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм умувал ще съм умувала ще съм умувало ще сме умували
2 лице ще си умувал ще си умувала ще си умувало ще сте умували
3 лице ще е умувал ще е умувала ще е умувало ще са умували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да умувам щяхме да умуваме
2 лице щеше да умуваш щяхте да умувате
3 лице щеше да умува щяха да умуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм умувал щях да съм умувала щях да съм умувало щяхме да сме умували
2 лице щеше да си умувал щеше да си умувала щеше да си умувало щяхте да сте умували
3 лице щеше да е умувал щеше да е умувала щеше да е умувало щяха да са умували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умувал съм умувала съм умувало съм умували сме
2 лице умувал си умувала си умувало си умували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умувал съм умувала съм умувало съм умували сме
2 лице умувал си умувала си умувало си умували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм умувал била съм умувала било съм умувало били сме умували
2 лице бил си умувал била си умувала било си умувало били сте умували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да умувам щяла съм да умувам щяло съм да умувам щели сме да умуваме
2 лице щял си да умуваш щяла си да умуваш щяло си да умуваш щели сте да умувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм умувал щяла съм да съм умувала щяло съм да съм умувало щели сме да сме умували
2 лице щял си да си умувал щяла си да си умувала щяло си да си умувало щели сте да сте умували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих умувал бих умувала бих умувало бихме умували
2 лице би умувал би умувала би умувало бихте умували
3 лице би умувал би умувала би умувало биха умували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
уму-вай уму-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род уму-ван
непълен член уму-ва-ния
пълен член уму-ва-ни-ят
женски род уму-ва-на
членувано уму-ва-на-та
среден род уму-ва-но
членувано уму-ва-но-то
множествено число уму-ва-ни
членувано уму-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уму-вал
непълен член уму-ва-лия
пълен член уму-ва-ли-ят
женски род уму-ва-ла
членувано уму-ва-ла-та
среден род уму-ва-ло
членувано уму-ва-ло-то
множествено число уму-ва-ли
членувано уму-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род уму-вал
женски род уму-ва-ла
среден род уму-ва-ло
множествено число уму-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род уму-ващ
непълен член уму-ва-щия
пълен член уму-ва-щи-ят
женски род уму-ва-ща
членувано уму-ва-ща-та
среден род уму-ва-що
членувано уму-ва-що-то
множествено число уму-ва-щи
членувано уму-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

уму-вай-ки