клопка

Речник на българския език

кло̀пка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кло̀пки, ж. Измислена и инсценирана измама, за да бъде заловен или заварен на местопрестъплението някой. Скроявам клопка. Замислям клопка. Устройвам клопка. Попадам в клопка. Избягвам клопката.

Грешни изписвания (1)

  • клопкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клоп-ка
членувано клоп-ка-та
мн.ч. клоп-ки
членувано клоп-ки-те
звателна форма