засада

Речник на българския език

заса̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Неочаквано нападение с оръжие над човек от прикрито място. Нападам из засада.
2. Позицията за такова нападение. Устройвам засада. Чакам в засада. Попадам на засада.
3. Спец. Положение в различни видове спорт. Ударът беше от засада.
4. Прен. Всяко положение в спор, отношения между хората, подобно на нападение от прикрито място.

Грешни изписвания (3)

  • засадъ
  • зъсада
  • зъсадъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-са-да
членувано за-са-да-та
мн.ч. за-са-ди
членувано за-са-ди-те
звателна форма