съблазни

Речник на българския език

1. съблазни — мн. ч.

съблазни е производна форма на съблазън (мн. ч.).

2. съблазни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

съблазни е производна форма на съблазня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. съблазни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

съблазни е производна форма на съблазня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. съблазни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

съблазни е производна форма на съблазня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. съблазни — повелително наклонение, ед. ч.

съблазни е производна форма на съблазня (повелително наклонение, ед. ч.).