хубост

Речник на българския език

ху̀бост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

хубостта̀, мн. ху̀бости, ж.
1. Само ед. Съвкупност от приятни външни качества; красота, привлекателност, обаяние, прелест. Такава хубост рядко се среща.
2. Обикн. мн. Красиви местности или други природни обекти. Хубостите на България.
Средна хубост.Разг. Пренебр. Не твърде добре, не твърде много.
От хубости.Разг. От лоши обстоятелства, от недобър живот. Напълнях от големи хубости.

Грешни изписвания (3)

  • хубуст
  • хубос
  • хубус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ху-бост
членувано ху-бост-та
мн.ч. ху-бос-ти
членувано ху-бос-ти-те
звателна форма