ху̀бост
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
хубостта̀, мн. ху̀бости, ж.
1. Само ед. Съвкупност от приятни външни качества; красота, привлекателност, обаяние, прелест. Такава хубост рядко се среща.
2. Обикн. мн. Красиви местности или други природни обекти. Хубостите на България.
• Средна хубост. — Разг. Пренебр. Не твърде добре, не твърде много.
• От хубости. — Разг. От лоши обстоятелства, от недобър живот. Напълнях от големи хубости.
1. Само ед. Съвкупност от приятни външни качества; красота, привлекателност, обаяние, прелест. Такава хубост рядко се среща.
2. Обикн. мн. Красиви местности или други природни обекти. Хубостите на България.
• Средна хубост. — Разг. Пренебр. Не твърде добре, не твърде много.
• От хубости. — Разг. От лоши обстоятелства, от недобър живот. Напълнях от големи хубости.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- хубуст
- хубос
- хубус
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ху-бост | |
|---|---|---|
| членувано | ху-бост-та | |
| мн.ч. | ху-бос-ти | |
| членувано | ху-бос-ти-те | |
| звателна форма | — | |