възхити

Речник на българския език

1. възхити — мн. ч.

възхити е производна форма на възхита (мн. ч.).

2. възхити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възхити е производна форма на възхитя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. възхити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възхити е производна форма на възхитя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. възхити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възхити е производна форма на възхитя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. възхити — повелително наклонение, ед. ч.

възхити е производна форма на възхитя (повелително наклонение, ед. ч.).