удивлѐние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед.
1. Почуда, изненада, смайване. Изпитвам голямо удивление от умението на животното.
2. Възхищение, захлас. Удивление пред красотата на момичето. Удивление пред красотата на изгрева.
1. Почуда, изненада, смайване. Изпитвам голямо удивление от умението на животното.
2. Възхищение, захлас. Удивление пред красотата на момичето. Удивление пред красотата на изгрева.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- одевление
- одивление
- удевление
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | удив-ле-ние | |
|---|---|---|
| членувано | удив-ле-ни-е-то | |
| мн.ч. | удив-ле-ния | |
| членувано | удив-ле-ни-я-та |