почуда

Речник на българския език

1. почу̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Учудване.

Грешни изписвания (3)

  • почудъ
  • пучуда
  • пучудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-чу-да
членувано по-чу-да-та
мн.ч. по-чу-ди
членувано по-чу-ди-те
звателна форма

2. почу̀да наречие (тип 188) редактиране

Значение

ж., само ед. Учудване.

Грешни изписвания (3)

  • почудъ
  • пучуда
  • пучудъ