изумление

Речник на българския език

изумлѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • езомление
  • езумление
  • изомление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изум-ле-ние
членувано изум-ле-ни-е-то
мн.ч. изум-ле-ния
членувано изум-ле-ни-я-та