учудване

Речник на българския език

учу̀дване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • очудване
  • очудвани
  • очудвъне
  • очудвъни
  • учудвани
  • учудвъне
  • учудвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. учуд-ва-не
членувано учуд-ва-не-то
мн.ч. учуд-ва-ния
членувано учуд-ва-ни-я-та