чудене

Речник на българския език

чудене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. чу-де-не
членувано чу-де-не-то
мн.ч. чу-де-ния
членувано чу-де-ни-я-та