1.
изнена̀да
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. изнена̀ди, ж.
1. Събитие, случай и под., които стават неочаквано, внезапно. Вкъщи ме очакваше изненада — беше пристигнал брат ми от Америка.
2. Учудване от нещо внезапно, неочаквано. Извика от изненада.
1. Събитие, случай и под., които стават неочаквано, внезапно. Вкъщи ме очакваше изненада — беше пристигнал брат ми от Америка.
2. Учудване от нещо внезапно, неочаквано. Извика от изненада.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- езненада
- езненадъ
- езнинада
- езнинадъ
- изненадъ
- изнинада
- изнинадъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-не-на-да | |
|---|---|---|
| членувано | из-не-на-да-та | |
| мн.ч. | из-не-на-ди | |
| членувано | из-не-на-ди-те | |
| звателна форма | — | |
2. изненада — сег. вр., 3 л., ед. ч.
изненада е производна форма на изненадам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).
3. изненада — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.
изненада е производна форма на изненадам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).
4. изненада — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.
изненада е производна форма на изненадам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).