изстъпление

Речник на българския език

изстъплѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. изстъплѐния, ср.
1. Само ед. Крайна възбуда, загуба на контрол над себе си. Викам в изстъпление.
2. Обикн. мн. Действия, извършени в такова състояние; жестокости, издевателства. Потушават въстанието с изстъпления над населението.

Грешни изписвания (5)

  • естапление
  • естъпление
  • изстапление
  • истапление
  • истъпление

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-стъп-ле-ние
членувано из-стъп-ле-ни-е-то
мн.ч. из-стъп-ле-ния
членувано из-стъп-ле-ни-я-та