гняв

Речник на българския език

гняв — съществително име, мъжки род (тип 2) редактиране

Значение

гневъ̀т, гнева̀, само ед., м. Чувство на силно възмущение и негодувание; яд, ярост. Треперя от гняв.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • гнъв
  • гняф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гняв
непълен член гне-ва
пълен член гне-вът
мн.ч. гне-во-ве
членувано гне-во-ве-те
бройна форма гня-ва
звателна форма —

Връзки