ярост

Речник на българския език

я̀рост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

яростта̀, само ед., ж.
1. Силен гняв, силно раздразнение. Изпадам в ярост.
2. Прен. Неукротимост, напор. С ярост четеше всяка попаднала му книга. Вълните с ярост се блъскаха в брега.

Грешни изписвания (3)

  • яруст
  • ярос
  • ярус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ярост
членувано ярост-та
мн.ч. ярос-ти
членувано ярос-ти-те
звателна форма