настървение

Речник на българския език

настървѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Прекалена упоритост, много силно желание за нещо. С настървение пълнеше кошницата с малини.
същ. настървѐност, настървеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • настарвение
  • нъстарвение
  • нъстървение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нас-тър-ве-ние
членувано нас-тър-ве-ни-е-то
мн.ч. нас-тър-ве-ния
членувано нас-тър-ве-ни-я-та