ожесточение

Речник на българския език

ожесточѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Състояние на силно озлобление, на жестокост и крайно напрежение. С ожесточение късаше писмата ѝ.

Грешни изписвания (7)

  • ожестучение
  • ожисточение
  • ожистучение
  • ужесточение
  • ужестучение
  • ужисточение
  • ужистучение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ожес-то-че-ние
членувано ожес-то-че-ни-е-то
мн.ч. ожес-то-че-ния
членувано ожес-то-че-ни-я-та