стремителност

Речник на българския език

стремѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • стремителнуст
  • стремитилност
  • стремитилнуст
  • стримителност
  • стримителнуст
  • стримитилност
  • стримитилнуст
  • стремителнос
  • стремителнус
  • стремитилнос
  • стремитилнус
  • стримителнос
  • стримителнус
  • стримитилнос
  • стримитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стре-ми-тел-ност
членувано стре-ми-тел-ност-та
мн.ч. стре-ми-тел-нос-ти
членувано стре-ми-тел-нос-ти-те
звателна форма