своенравност

Речник на българския език

своенравност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • своенравнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сво-ен-рав-ност
членувано сво-ен-рав-ност-та
мн.ч. сво-ен-рав-нос-ти
членувано сво-ен-рав-нос-ти-те
звателна форма