своенра̀вен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
своенравна, своенравно, мн. своенравни, прил. Който е капризен, който постъпва според хрумванията си. _ същ. своенравност, своенравността, ж. _ нареч. своенравно. Постъпвам своенравно.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- своенравин
- своинравен
- своинравин
- свуенравен
- свуенравин
- свуинравен
- свуинравин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | сво-ен-ра-вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | сво-ен-рав-ния | ||
| пълен член | сво-ен-рав-ни-ят | ||
| ж. р. | сво-ен-рав-на | ||
| членувано | сво-ен-рав-на-та | ||
| ср. р. | сво-ен-рав-но | ||
| членувано | сво-ен-рав-но-то | ||
| мн. ч. | сво-ен-рав-ни | ||
| членувано | сво-ен-рав-ни-те | ||