о̀пърничав
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
о̀пърничава, о̀пърничаво, мн. о̀пърничави, прил. Който без видима причина се противопоставя на всичко и на всички; опак, своенравен. Опърничави хора.
същ. о̀пърничавост, опърничавостта̀, ж.
същ. о̀пърничавост, опърничавостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- опарнечав
- опарнечъв
- опарничав
- опарничъв
- опърнечав
- опърнечъв
- опърничъв
- опарнечаф
- опарнечъф
- опарничаф
- опарничъф
- опърнечаф
- опърнечъф
- опърничаф
- опърничъф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | опър-ни-чав | |
|---|---|---|---|
| непълен член | опър-ни-ча-вия | ||
| пълен член | опър-ни-ча-ви-ят | ||
| ж. р. | опър-ни-ча-ва | ||
| членувано | опър-ни-ча-ва-та | ||
| ср. р. | опър-ни-ча-во | ||
| членувано | опър-ни-ча-во-то | ||
| мн. ч. | опър-ни-ча-ви | ||
| членувано | опър-ни-ча-ви-те | ||