кара

Речник на българския език

1. кара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кара е производна форма на карам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кара е производна форма на карам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кара е производна форма на карам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).