карам

Речник на българския език

ка̀рам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

ка̀раш, несв.
1. Кого, какво. Насочвам, направлявам да върви пред мене. Карам крава. Карат го в полицията. Карат го на разпит.
2. Какво. Управлявам превозно средство. Карам кола.
3. Кого, какво. Превозвам. Карат хора с автобуса. Карам тухли.
4. Кого. Искам от някого да направи нещо. Карам я да бърше прах всеки ден. Карам я да учи.
5. Разг. Продължавам да върша нещо (по същия начин), да живея по някакъв начин. Карам си работата. Карам си живота по старому. Карам добре учението.
6. Прен. Разг. За години, възраст — започнал съм, протичам. Десета година караме в този град.
карам се. 1.На кого. Хокам, ругая. Карам се на децата, защото не учат.
2. Само мн. С кого. Хокаме се взаимно, укоряваме се, мъмрим се. Всеки ден се карат с мъжа си.

Грешни изписвания (1)

  • каръм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ка-рам ка-ра-ме
2 лице ка-раш ка-ра-те
3 лице ка-ра ка-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ка-рах ка-рах-ме
2 лице ка-ра ка-рах-те
3 лице ка-ра ка-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ка-рах ка-рах-ме
2 лице ка-ра-ше ка-рах-те
3 лице ка-ра-ше ка-ра-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице карал съм карала съм карало съм карали сме
2 лице карал си карала си карало си карали сте
3 лице карал е карала е карало е карали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях карал бях карала бях карало бяхме карали
2 лице беше карал беше карала беше карало бяхте карали
3 лице беше карал беше карала беше карало бяха карали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще карам ще караме
2 лице ще караш ще карате
3 лице ще кара ще карат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм карал ще съм карала ще съм карало ще сме карали
2 лице ще си карал ще си карала ще си карало ще сте карали
3 лице ще е карал ще е карала ще е карало ще са карали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да карам щяхме да караме
2 лице щеше да караш щяхте да карате
3 лице щеше да кара щяха да карат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм карал щях да съм карала щях да съм карало щяхме да сме карали
2 лице щеше да си карал щеше да си карала щеше да си карало щяхте да сте карали
3 лице щеше да е карал щеше да е карала щеше да е карало щяха да са карали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице карал съм карала съм карало съм карали сме
2 лице карал си карала си карало си карали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице карал съм карала съм карало съм карали сме
2 лице карал си карала си карало си карали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм карал била съм карала било съм карало били сме карали
2 лице бил си карал била си карала било си карало били сте карали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да карам щяла съм да карам щяло съм да карам щели сме да караме
2 лице щял си да караш щяла си да караш щяло си да караш щели сте да карате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм карал щяла съм да съм карала щяло съм да съм карало щели сме да сме карали
2 лице щял си да си карал щяла си да си карала щяло си да си карало щели сте да сте карали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих карал бих карала бих карало бихме карали
2 лице би карал би карала би карало бихте карали
3 лице би карал би карала би карало биха карали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ка-рай ка-рай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ка-ран
непълен член ка-ра-ния
пълен член ка-ра-ни-ят
женски род ка-ра-на
членувано ка-ра-на-та
среден род ка-ра-но
членувано ка-ра-но-то
множествено число ка-ра-ни
членувано ка-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ка-рал
непълен член ка-ра-лия
пълен член ка-ра-ли-ят
женски род ка-ра-ла
членувано ка-ра-ла-та
среден род ка-ра-ло
членувано ка-ра-ло-то
множествено число ка-ра-ли
членувано ка-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ка-рал
женски род ка-ра-ла
среден род ка-ра-ло
множествено число ка-ра-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ка-ращ
непълен член ка-ра-щия
пълен член ка-ра-щи-ят
женски род ка-ра-ща
членувано ка-ра-ща-та
среден род ка-ра-що
членувано ка-ра-що-то
множествено число ка-ра-щи
членувано ка-ра-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ка-рай-ки