изкарвам

Речник на българския език

изка̀рвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изка̀рваш, несв. и изка̀рам 1 , св.
1. Кого, какво. Управлявам, водя, карам навън, нагоре или пред другите, на открито. Изкарвам колата от двора. Изкарвам овцете на паша. Едва изкараха каруцата до върха. Изкараха го по химия.
2. Какво. Изваждам от вътрешността; изтръгвам, премахвам. Изкарвам от джоба си. Изкарвам зъб.
3. Какво. Почиствам (лекета и под.). Препаратът изкарва петна.
4. Какво. Вадя документ. Изкарвам паспорт.
5. Какво. Добивам плодове, продукти или пари. Изкарвам картофи за зимата. Изкарвам някой лев. От домати изкарва добре.
6. Какво. Получавам оценка на изпит, изпитване и под. По история изкара пет.
7. За растение, листа, клонки; за коса, брада — покарвам, израствам.
8. Какво. При броене или смятане — получавам. Изкарах, че ми трябват сто лева.
9. Какво. Правя снимка.
10. Извеждам от състояние, настроение.
11. Кого. Представям не какъвто е, преиначено. Изкараха го много лош. Изкарвам го добър.
12. Какво. Изваждам поука, полза и др.
изкарвам се/изкарам се. — Представям се преиначено, не какъвто съм. Изкарал се много добър.
същ. изка̀рване, ср.
Изкарвам душата (на някого).Разг. Измъчвам, притеснявам много.
Изкарвам ума/акъла от главата (на някого).Разг. Изплашвам силно, стряскам.



изка̀рваш, несв. и изка̀рам 2 , св.
1. Какво. Приключвам, завършвам докрай нещо започнато. Това лято ще изкараме къщата.
2. Какво. Преминавам докрай, приключвам (училище, казарма и под.). Тази есен ще изкара казармата.
3. Какво. Успешно се представям на изпит, конкурс и под. Двата изпита изкарах, но последния не успях.
4. Какво. Изпълнявам от край до край песен, танц и под.
5. Какво. Преживявам период от време. Изкарахме три години в чужбина.
6. Какво. Прекарвам, понасям болест, трудност и др.
същ. изка̀рване, ср.

Грешни изписвания (7)

  • езкарвам
  • езкарвъм
  • ескарвам
  • ескарвъм
  • изкарвъм
  • искарвам
  • искарвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-кар-вам из-кар-ва-ме
2 лице из-кар-ваш из-кар-ва-те
3 лице из-кар-ва из-кар-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-кар-вах из-кар-вах-ме
2 лице из-кар-ва из-кар-вах-те
3 лице из-кар-ва из-кар-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-кар-вах из-кар-вах-ме
2 лице из-кар-ва-ше из-кар-вах-те
3 лице из-кар-ва-ше из-кар-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкарвал съм изкарвала съм изкарвало съм изкарвали сме
2 лице изкарвал си изкарвала си изкарвало си изкарвали сте
3 лице изкарвал е изкарвала е изкарвало е изкарвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкарвал бях изкарвала бях изкарвало бяхме изкарвали
2 лице беше изкарвал беше изкарвала беше изкарвало бяхте изкарвали
3 лице беше изкарвал беше изкарвала беше изкарвало бяха изкарвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкарвам ще изкарваме
2 лице ще изкарваш ще изкарвате
3 лице ще изкарва ще изкарват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкарвал ще съм изкарвала ще съм изкарвало ще сме изкарвали
2 лице ще си изкарвал ще си изкарвала ще си изкарвало ще сте изкарвали
3 лице ще е изкарвал ще е изкарвала ще е изкарвало ще са изкарвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкарвам щяхме да изкарваме
2 лице щеше да изкарваш щяхте да изкарвате
3 лице щеше да изкарва щяха да изкарват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкарвал щях да съм изкарвала щях да съм изкарвало щяхме да сме изкарвали
2 лице щеше да си изкарвал щеше да си изкарвала щеше да си изкарвало щяхте да сте изкарвали
3 лице щеше да е изкарвал щеше да е изкарвала щеше да е изкарвало щяха да са изкарвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкарвал съм изкарвала съм изкарвало съм изкарвали сме
2 лице изкарвал си изкарвала си изкарвало си изкарвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкарвал съм изкарвала съм изкарвало съм изкарвали сме
2 лице изкарвал си изкарвала си изкарвало си изкарвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкарвал била съм изкарвала било съм изкарвало били сме изкарвали
2 лице бил си изкарвал била си изкарвала било си изкарвало били сте изкарвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкарвам щяла съм да изкарвам щяло съм да изкарвам щели сме да изкарваме
2 лице щял си да изкарваш щяла си да изкарваш щяло си да изкарваш щели сте да изкарвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкарвал щяла съм да съм изкарвала щяло съм да съм изкарвало щели сме да сме изкарвали
2 лице щял си да си изкарвал щяла си да си изкарвала щяло си да си изкарвало щели сте да сте изкарвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкарвал бих изкарвала бих изкарвало бихме изкарвали
2 лице би изкарвал би изкарвала би изкарвало бихте изкарвали
3 лице би изкарвал би изкарвала би изкарвало биха изкарвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-кар-вай из-кар-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-кар-ван
непълен член из-кар-ва-ния
пълен член из-кар-ва-ни-ят
женски род из-кар-ва-на
членувано из-кар-ва-на-та
среден род из-кар-ва-но
членувано из-кар-ва-но-то
множествено число из-кар-ва-ни
членувано из-кар-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-кар-вал
непълен член из-кар-ва-лия
пълен член из-кар-ва-ли-ят
женски род из-кар-ва-ла
членувано из-кар-ва-ла-та
среден род из-кар-ва-ло
членувано из-кар-ва-ло-то
множествено число из-кар-ва-ли
членувано из-кар-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-кар-вал
женски род из-кар-ва-ла
среден род из-кар-ва-ло
множествено число из-кар-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-кар-ващ
непълен член из-кар-ва-щия
пълен член из-кар-ва-щи-ят
женски род из-кар-ва-ща
членувано из-кар-ва-ща-та
среден род из-кар-ва-що
членувано из-кар-ва-що-то
множествено число из-кар-ва-щи
членувано из-кар-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-кар-вай-ки