свършвам

Речник на българския език

свъ̀ршвам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

свършваш, несв. и свърша, св.
1. Какво. Правя, върша нещо до края, изцяло. Кога ще свършиш тази работа?
2. Какво. Изчерпвам нещо напълно, до края. Свърших парите.
3. Завършвам обучението си.
4. Стигам края си, изчерпвам се напълно. Планината свърши — пред нас беше полето. Сиренето свърши, трябва да купим пак. Учебната година свърши.
4. Стигам края на живота си; умирам. Свърши в страшни мъки. ___ същ. свършване, ср.
• Свършвам/свърша с някого. — Унищожавам го, убивам го.
• Ще свърши лошо/зле. — Ще има лош край.
• Между нас всичко е свършено. — Прекратяваме отношенията си, връзките си.
• Светът няма да се свърши._ — Не е фатално.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • свършвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице свър-ш-вам свър-ш-ва-ме
2 лице свър-ш-ваш свър-ш-ва-те
3 лице свър-ш-ва свър-ш-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице свър-ш-вах свър-ш-вах-ме
2 лице свър-ш-ва свър-ш-вах-те
3 лице свър-ш-ва свър-ш-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице свър-ш-вах свър-ш-вах-ме
2 лице свър-ш-ва-ше свър-ш-вах-те
3 лице свър-ш-ва-ше свър-ш-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице свършвал съм свършвала съм свършвало съм свършвали сме
2 лице свършвал си свършвала си свършвало си свършвали сте
3 лице свършвал е свършвала е свършвало е свършвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях свършвал бях свършвала бях свършвало бяхме свършвали
2 лице беше свършвал беше свършвала беше свършвало бяхте свършвали
3 лице беше свършвал беше свършвала беше свършвало бяха свършвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще свършвам ще свършваме
2 лице ще свършваш ще свършвате
3 лице ще свършва ще свършват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм свършвал ще съм свършвала ще съм свършвало ще сме свършвали
2 лице ще си свършвал ще си свършвала ще си свършвало ще сте свършвали
3 лице ще е свършвал ще е свършвала ще е свършвало ще са свършвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да свършвам щяхме да свършваме
2 лице щеше да свършваш щяхте да свършвате
3 лице щеше да свършва щяха да свършват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм свършвал щях да съм свършвала щях да съм свършвало щяхме да сме свършвали
2 лице щеше да си свършвал щеше да си свършвала щеше да си свършвало щяхте да сте свършвали
3 лице щеше да е свършвал щеше да е свършвала щеше да е свършвало щяха да са свършвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице свършвал съм свършвала съм свършвало съм свършвали сме
2 лице свършвал си свършвала си свършвало си свършвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице свършвал съм свършвала съм свършвало съм свършвали сме
2 лице свършвал си свършвала си свършвало си свършвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм свършвал била съм свършвала било съм свършвало били сме свършвали
2 лице бил си свършвал била си свършвала било си свършвало били сте свършвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да свършвам щяла съм да свършвам щяло съм да свършвам щели сме да свършваме
2 лице щял си да свършваш щяла си да свършваш щяло си да свършваш щели сте да свършвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм свършвал щяла съм да съм свършвала щяло съм да съм свършвало щели сме да сме свършвали
2 лице щял си да си свършвал щяла си да си свършвала щяло си да си свършвало щели сте да сте свършвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих свършвал бих свършвала бих свършвало бихме свършвали
2 лице би свършвал би свършвала би свършвало бихте свършвали
3 лице би свършвал би свършвала би свършвало биха свършвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свър-ш-вай свър-ш-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род свър-ш-ван
непълен член свър-ш-ва-ния
пълен член свър-ш-ва-ни-ят
женски род свър-ш-ва-на
членувано свър-ш-ва-на-та
среден род свър-ш-ва-но
членувано свър-ш-ва-но-то
множествено число свър-ш-ва-ни
членувано свър-ш-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род свър-ш-вал
непълен член свър-ш-ва-лия
пълен член свър-ш-ва-ли-ят
женски род свър-ш-ва-ла
членувано свър-ш-ва-ла-та
среден род свър-ш-ва-ло
членувано свър-ш-ва-ло-то
множествено число свър-ш-ва-ли
членувано свър-ш-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род свър-ш-вал
женски род свър-ш-ва-ла
среден род свър-ш-ва-ло
множествено число свър-ш-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род свър-ш-ващ
непълен член свър-ш-ва-щия
пълен член свър-ш-ва-щи-ят
женски род свър-ш-ва-ща
членувано свър-ш-ва-ща-та
среден род свър-ш-ва-що
членувано свър-ш-ва-що-то
множествено число свър-ш-ва-щи
членувано свър-ш-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

свър-ш-вай-ки

Връзки