свърша

Речник на българския език

свъ̀рша преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

свършиш, мин. св. свърших, мин. прич. свършил, св.вж. свършвам.

Грешни изписвания (1)

  • свършъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице свър-ша свър-шим
2 лице свър-шиш свър-ши-те
3 лице свър-ши свър-шат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице свър-ших свър-ших-ме
2 лице свър-ши свър-ших-те
3 лице свър-ши свър-ши-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице свър-шех свър-шех-ме
2 лице свър-ше-ше свър-шех-те
3 лице свър-ше-ше свър-ше-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице свършил съм свършила съм свършило съм свършили сме
2 лице свършил си свършила си свършило си свършили сте
3 лице свършил е свършила е свършило е свършили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях свършил бях свършила бях свършило бяхме свършили
2 лице беше свършил беше свършила беше свършило бяхте свършили
3 лице беше свършил беше свършила беше свършило бяха свършили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще свърша ще свършим
2 лице ще свършиш ще свършите
3 лице ще свърши ще свършат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм свършил ще съм свършила ще съм свършило ще сме свършили
2 лице ще си свършил ще си свършила ще си свършило ще сте свършили
3 лице ще е свършил ще е свършила ще е свършило ще са свършили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да свърша щяхме да свършим
2 лице щеше да свършиш щяхте да свършите
3 лице щеше да свърши щяха да свършат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм свършил щях да съм свършила щях да съм свършило щяхме да сме свършили
2 лице щеше да си свършил щеше да си свършила щеше да си свършило щяхте да сте свършили
3 лице щеше да е свършил щеше да е свършила щеше да е свършило щяха да са свършили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице свършел съм свършела съм свършело съм свършели сме
2 лице свършел си свършела си свършело си свършели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице свършил съм свършила съм свършило съм свършили сме
2 лице свършил си свършила си свършило си свършили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм свършил била съм свършила било съм свършило били сме свършили
2 лице бил си свършил била си свършила било си свършило били сте свършили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да свърша щяла съм да свърша щяло съм да свърша щели сме да свършим
2 лице щял си да свършиш щяла си да свършиш щяло си да свършиш щели сте да свършите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм свършил щяла съм да съм свършила щяло съм да съм свършило щели сме да сме свършили
2 лице щял си да си свършил щяла си да си свършила щяло си да си свършило щели сте да сте свършили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих свършил бих свършила бих свършило бихме свършили
2 лице би свършил би свършила би свършило бихте свършили
3 лице би свършил би свършила би свършило биха свършили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
свър-ши свър-ше-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род свър-шен
непълен член свър-ше-ния
пълен член свър-ше-ни-ят
женски род свър-ше-на
членувано свър-ше-на-та
среден род свър-ше-но
членувано свър-ше-но-то
множествено число свър-ше-ни
членувано свър-ше-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род свър-шил
непълен член свър-ши-лия
пълен член свър-ши-ли-ят
женски род свър-ши-ла
членувано свър-ши-ла-та
среден род свър-ши-ло
членувано свър-ши-ло-то
множествено число свър-ши-ли
членувано свър-ши-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род свър-шел
женски род свър-ше-ла
среден род свър-ше-ло
множествено число свър-ше-ли