свършил

Речник на българския език

1. свършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свършил е производна форма на свърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свършил — мин. деят. св. прич. м. р.

свършил е производна форма на свърша (мин. деят. св. прич. м. р.).