свършел

Речник на българския език

1. свършел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свършел е производна форма на свърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свършел — мин. деят. несв. прич. м. р.

свършел е производна форма на свърша (мин. деят. несв. прич. м. р.).