свършело

Речник на българския език

1. свършело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свършело е производна форма на свърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свършело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

свършело е производна форма на свърша (мин. деят. несв. прич. ср. р.).