свършване

Речник на българския език

свъ̀ршване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • свършвани
  • свършвъне
  • свършвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. свър-ш-ва-не
членувано свър-ш-ва-не-то
мн.ч. свър-ш-ва-ния
членувано свър-ш-ва-ни-я-та