завършване

Речник на българския език

завъ̀ршване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • завършвани
  • завършвъне
  • завършвъни
  • зъвършване
  • зъвършвани
  • зъвършвъне
  • зъвършвъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-вър-ш-ва-не
членувано за-вър-ш-ва-не-то
мн.ч. за-вър-ш-ва-ния
членувано за-вър-ш-ва-ни-я-та