свършвало

Речник на българския език

1. свършвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свършвало е производна форма на свършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. свършвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

свършвало е производна форма на свършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. свършвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

свършвало е производна форма на свършвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. свършвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

свършвало е производна форма на свършвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).