свършвали

Речник на българския език

1. свършвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

свършвали е производна форма на свършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. свършвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

свършвали е производна форма на свършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. свършвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

свършвали е производна форма на свършвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. свършвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

свършвали е производна форма на свършвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).