свършвал

Речник на българския език

1. свършвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свършвал е производна форма на свършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. свършвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

свършвал е производна форма на свършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. свършвал — мин. деят. св. прич. м. р.

свършвал е производна форма на свършвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. свършвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

свършвал е производна форма на свършвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).