изтръгвам

Речник на българския език

изтръ̀гвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изтръ̀гваш, несв. и изтръ̀гна, св.
1. Какво. Със сила изваждам изцяло, с корена. Бурята изтръгнала дървото. С машини изтръгнаха дърветата по улицата. Изтръгвам трън от крака си.
2. Кого, какво. Със сила изскубвам от някъде, откъсвам. Изтръгнаха детето от ръцете ѝ. Изтръгна пистолета от ръцете му.
3. Прен. Какво. С трудност успявам да измъкна сведения, пари, съгласие.
4. Прен. Кого. Откъсвам, освобождавам от влияние или от душевно състояние. Изтръгнах го от лошата компания. Изтръгвам от алкохола. Изтръгвам от меланхолията.
изтръгвам се/изтръгна се. — Със сила се отскубвам, освобождавам се, измъквам се. Изтръгвам се от ръцете му. Изтръгвам се от полицията.

Грешни изписвания (7)

  • езтръгвам
  • езтръгвъм
  • естръгвам
  • естръгвъм
  • изтръгвъм
  • истръгвам
  • истръгвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-т-ръг-вам из-т-ръг-ва-ме
2 лице из-т-ръг-ваш из-т-ръг-ва-те
3 лице из-т-ръг-ва из-т-ръг-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-т-ръг-вах из-т-ръг-вах-ме
2 лице из-т-ръг-ва из-т-ръг-вах-те
3 лице из-т-ръг-ва из-т-ръг-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-т-ръг-вах из-т-ръг-вах-ме
2 лице из-т-ръг-ва-ше из-т-ръг-вах-те
3 лице из-т-ръг-ва-ше из-т-ръг-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтръгвал съм изтръгвала съм изтръгвало съм изтръгвали сме
2 лице изтръгвал си изтръгвала си изтръгвало си изтръгвали сте
3 лице изтръгвал е изтръгвала е изтръгвало е изтръгвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изтръгвал бях изтръгвала бях изтръгвало бяхме изтръгвали
2 лице беше изтръгвал беше изтръгвала беше изтръгвало бяхте изтръгвали
3 лице беше изтръгвал беше изтръгвала беше изтръгвало бяха изтръгвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изтръгвам ще изтръгваме
2 лице ще изтръгваш ще изтръгвате
3 лице ще изтръгва ще изтръгват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изтръгвал ще съм изтръгвала ще съм изтръгвало ще сме изтръгвали
2 лице ще си изтръгвал ще си изтръгвала ще си изтръгвало ще сте изтръгвали
3 лице ще е изтръгвал ще е изтръгвала ще е изтръгвало ще са изтръгвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изтръгвам щяхме да изтръгваме
2 лице щеше да изтръгваш щяхте да изтръгвате
3 лице щеше да изтръгва щяха да изтръгват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изтръгвал щях да съм изтръгвала щях да съм изтръгвало щяхме да сме изтръгвали
2 лице щеше да си изтръгвал щеше да си изтръгвала щеше да си изтръгвало щяхте да сте изтръгвали
3 лице щеше да е изтръгвал щеше да е изтръгвала щеше да е изтръгвало щяха да са изтръгвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтръгвал съм изтръгвала съм изтръгвало съм изтръгвали сме
2 лице изтръгвал си изтръгвала си изтръгвало си изтръгвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изтръгвал съм изтръгвала съм изтръгвало съм изтръгвали сме
2 лице изтръгвал си изтръгвала си изтръгвало си изтръгвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изтръгвал била съм изтръгвала било съм изтръгвало били сме изтръгвали
2 лице бил си изтръгвал била си изтръгвала било си изтръгвало били сте изтръгвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изтръгвам щяла съм да изтръгвам щяло съм да изтръгвам щели сме да изтръгваме
2 лице щял си да изтръгваш щяла си да изтръгваш щяло си да изтръгваш щели сте да изтръгвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изтръгвал щяла съм да съм изтръгвала щяло съм да съм изтръгвало щели сме да сме изтръгвали
2 лице щял си да си изтръгвал щяла си да си изтръгвала щяло си да си изтръгвало щели сте да сте изтръгвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изтръгвал бих изтръгвала бих изтръгвало бихме изтръгвали
2 лице би изтръгвал би изтръгвала би изтръгвало бихте изтръгвали
3 лице би изтръгвал би изтръгвала би изтръгвало биха изтръгвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-т-ръг-вай из-т-ръг-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-т-ръг-ван
непълен член из-т-ръг-ва-ния
пълен член из-т-ръг-ва-ни-ят
женски род из-т-ръг-ва-на
членувано из-т-ръг-ва-на-та
среден род из-т-ръг-ва-но
членувано из-т-ръг-ва-но-то
множествено число из-т-ръг-ва-ни
членувано из-т-ръг-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-т-ръг-вал
непълен член из-т-ръг-ва-лия
пълен член из-т-ръг-ва-ли-ят
женски род из-т-ръг-ва-ла
членувано из-т-ръг-ва-ла-та
среден род из-т-ръг-ва-ло
членувано из-т-ръг-ва-ло-то
множествено число из-т-ръг-ва-ли
членувано из-т-ръг-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-т-ръг-вал
женски род из-т-ръг-ва-ла
среден род из-т-ръг-ва-ло
множествено число из-т-ръг-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-т-ръг-ващ
непълен член из-т-ръг-ва-щия
пълен член из-т-ръг-ва-щи-ят
женски род из-т-ръг-ва-ща
членувано из-т-ръг-ва-ща-та
среден род из-т-ръг-ва-що
членувано из-т-ръг-ва-що-то
множествено число из-т-ръг-ва-щи
членувано из-т-ръг-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-т-ръг-вай-ки