изтръгвало си

Речник на българския език

1. изтръгвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изтръгвало си е производна форма на изтръгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтръгвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изтръгвало си е производна форма на изтръгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтръгвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изтръгвало си е производна форма на изтръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).