изтръгвах

Речник на българския език

1. изтръгвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изтръгвах е производна форма на изтръгвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изтръгвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изтръгвах е производна форма на изтръгвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).