изтръгвала

Речник на българския език

1. изтръгвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтръгвала е производна форма на изтръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изтръгвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изтръгвала е производна форма на изтръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изтръгвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изтръгвала е производна форма на изтръгвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изтръгвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изтръгвала е производна форма на изтръгвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).