изтръгва

Речник на българския език

1. изтръгва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изтръгва е производна форма на изтръгвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изтръгва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изтръгва е производна форма на изтръгвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изтръгва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изтръгва е производна форма на изтръгвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).