изтръгвал си

Речник на българския език

1. изтръгвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтръгвал си е производна форма на изтръгвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изтръгвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтръгвал си е производна форма на изтръгвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изтръгвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изтръгвал си е производна форма на изтръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).