изтръгвал

Речник на българския език

1. изтръгвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръгвал е производна форма на изтръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изтръгвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изтръгвал е производна форма на изтръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изтръгвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изтръгвал е производна форма на изтръгвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изтръгвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изтръгвал е производна форма на изтръгвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).