изтръгвало

Речник на българския език

1. изтръгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтръгвало е производна форма на изтръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изтръгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изтръгвало е производна форма на изтръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изтръгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изтръгвало е производна форма на изтръгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изтръгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изтръгвало е производна форма на изтръгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).