влача

Речник на българския език

вла̀ча преходен глагол от несвършен вид (тип 176ti) редактиране

Значение

вла̀чиш, мин. св. вла̀чих и влачѝх, мин. прич. вла̀чил и влачѝл, несв.
1. Кого, какво. Тегля, мъкна след себе си. Колата го влачила десетина метра.
2. Кого, какво. Нося едва-едва, мъкна с труд. Спомни си как влачеше камъните за оградата.
3. Разг. Пренебр. Какво/кого, На кого. Водя със себе си, натрапвам; домъквам. Почна да ми влачиш всякакви хора.
4. Какво. За вода — нося със себе си, отнасям.
5. Разг. Какво. Протакам, забавям. Влачите моя въпрос вече половин година.
6. Какво. Обработвам, разчепквам на дарак. Ходихме да влачим вълната.
влача се. 1. — Пълзя или ходя бавно, с мъка, с усилие. Влачил съм се по корем, толкова бях закъсал. Едва се влачеха от изтощение.
2. Разг. Пренебр. Ходя с някого, след някого или при някого. Все заедно се влачат. Не мога да се отърва от него, непрекъснато се влачи с мене. Като почнаха да ми се влачат, ужас!
3. Прен. Разг. Изоставам, закъснявам, бавя се. Докога ще се влачиш с това твое учение, другите завършиха и забравиха.
същ. вла̀чене, ср. С влачене.

Грешни изписвания (1)

  • влачъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице вла-ча вла-чим
2 лице вла-чиш вла-чи-те
3 лице вла-чи вла-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице вла-чих вла-чих-ме
2 лице вла-чи вла-чих-те
3 лице вла-чи вла-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице вла-чех вла-чех-ме
2 лице вла-че-ше вла-чех-те
3 лице вла-че-ше вла-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влачил съм влачила съм влачило съм влачили сме
2 лице влачил си влачила си влачило си влачили сте
3 лице влачил е влачила е влачило е влачили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях влачил бях влачила бях влачило бяхме влачили
2 лице беше влачил беше влачила беше влачило бяхте влачили
3 лице беше влачил беше влачила беше влачило бяха влачили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще влача ще влачим
2 лице ще влачиш ще влачите
3 лице ще влачи ще влачат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм влачил ще съм влачила ще съм влачило ще сме влачили
2 лице ще си влачил ще си влачила ще си влачило ще сте влачили
3 лице ще е влачил ще е влачила ще е влачило ще са влачили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да влача щяхме да влачим
2 лице щеше да влачиш щяхте да влачите
3 лице щеше да влачи щяха да влачат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм влачил щях да съм влачила щях да съм влачило щяхме да сме влачили
2 лице щеше да си влачил щеше да си влачила щеше да си влачило щяхте да сте влачили
3 лице щеше да е влачил щеше да е влачила щеше да е влачило щяха да са влачили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влачел съм влачела съм влачело съм влачели сме
2 лице влачел си влачела си влачело си влачели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице влачил съм влачила съм влачило съм влачили сме
2 лице влачил си влачила си влачило си влачили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм влачил била съм влачила било съм влачило били сме влачили
2 лице бил си влачил била си влачила било си влачило били сте влачили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да влача щяла съм да влача щяло съм да влача щели сме да влачим
2 лице щял си да влачиш щяла си да влачиш щяло си да влачиш щели сте да влачите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм влачил щяла съм да съм влачила щяло съм да съм влачило щели сме да сме влачили
2 лице щял си да си влачил щяла си да си влачила щяло си да си влачило щели сте да сте влачили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих влачил бих влачила бих влачило бихме влачили
2 лице би влачил би влачила би влачило бихте влачили
3 лице би влачил би влачила би влачило биха влачили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
вла-чи вла-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род вла-чен
непълен член вла-че-ния
пълен член вла-че-ни-ят
женски род вла-че-на
членувано вла-че-на-та
среден род вла-че-но
членувано вла-че-но-то
множествено число вла-че-ни
членувано вла-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вла-чил
непълен член вла-чи-лия
пълен член вла-чи-ли-ят
женски род вла-чи-ла
членувано вла-чи-ла-та
среден род вла-чи-ло
членувано вла-чи-ло-то
множествено число вла-чи-ли
членувано вла-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род вла-чел
женски род вла-че-ла
среден род вла-че-ло
множествено число вла-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род вла-чещ
непълен член вла-че-щия
пълен член вла-че-щи-ят
женски род вла-че-ща
членувано вла-че-ща-та
среден род вла-че-що
членувано вла-че-що-то
множествено число вла-че-щи
членувано вла-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

вла-чей-ки