влачело

Речник на българския език

1. влачело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

влачело е производна форма на влача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. влачело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

влачело е производна форма на влача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).